изпаднало

Речник на българския език

1. изпаднало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпаднало е производна форма на изпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпаднало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпаднало е производна форма на изпадна (мин. деят. св. прич. ср. р.).