изострил

Речник на българския език

1. изострил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изострил е производна форма на изостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изострил — мин. деят. св. прич. м. р.

изострил е производна форма на изостря (мин. деят. св. прич. м. р.).