изостаналия

Речник на българския език

1. изостаналия — м. р. непълен член

изостаналия е производна форма на изостанал (м. р. непълен член).

2. изостаналия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

изостаналия е производна форма на изостана (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).