изорали

Речник на българския език

1. изорали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изорали е производна форма на изора (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изорали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изорали е производна форма на изора (мин. деят. св. прич. мн. ч.).