изоравала

Речник на българския език

1. изоравала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоравала е производна форма на изоравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изоравала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоравала е производна форма на изоравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изоравала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изоравала е производна форма на изоравам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изоравала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изоравала е производна форма на изоравам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).