изопачавал

Речник на българския език

1. изопачавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изопачавал е производна форма на изопачавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изопачавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изопачавал е производна форма на изопачавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изопачавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изопачавал е производна форма на изопачавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изопачавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изопачавал е производна форма на изопачавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).