изоглавяше

Речник на българския език

1. изоглавяше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изоглавяше е производна форма на изоглавям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изоглавяше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изоглавяше е производна форма на изоглавям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).