изоглавяло си

Речник на българския език

1. изоглавяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло си е производна форма на изоглавям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло си е производна форма на изоглавям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изоглавяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изоглавяло си е производна форма на изоглавям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).