изоглавило е

Речник на българския език

1. изоглавило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавило е е производна форма на изоглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавило е е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).