изоглавило
1.
изоглавило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изоглавило
е производна форма
на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изоглавило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изоглавило
е производна форма
на изоглавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).