изоглавила

Речник на българския език

1. изоглавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изоглавила е производна форма на изоглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изоглавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изоглавила е производна форма на изоглавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).