изоглави

Речник на българския език

1. изоглави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изоглави е производна форма на изоглавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изоглави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изоглави е производна форма на изоглавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изоглави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изоглави е производна форма на изоглавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изоглави — повелително наклонение, ед. ч.

изоглави е производна форма на изоглавя (повелително наклонение, ед. ч.).