изоглавеше

Речник на българския език

1. изоглавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изоглавеше е производна форма на изоглавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изоглавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изоглавеше е производна форма на изоглавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).