изоглавело

Речник на българския език

1. изоглавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изоглавело е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изоглавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изоглавело е производна форма на изоглавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).