изоглавели

Речник на българския език

1. изоглавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изоглавели е производна форма на изоглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изоглавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изоглавели е производна форма на изоглавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).