изобличавало е

Речник на българския език

1. изобличавало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличавало е е производна форма на изобличавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изобличавало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличавало е е производна форма на изобличавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изобличавало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изобличавало е е производна форма на изобличавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).