изнудвал съм

Речник на българския език

1. изнудвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнудвал съм е производна форма на изнудвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнудвал съм е производна форма на изнудвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изнудвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изнудвал съм е производна форма на изнудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).