изнудвал си

Речник на българския език

1. изнудвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнудвал си е производна форма на изнудвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изнудвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнудвал си е производна форма на изнудвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изнудвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изнудвал си е производна форма на изнудвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).