изниквал съм

Речник на българския език

1. изниквал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изниквал съм е производна форма на изниквам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изниквал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изниквал съм е производна форма на изниквам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изниквал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изниквал съм е производна форма на изниквам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).