изниквал

Речник на българския език

1. изниквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изниквал е производна форма на изниквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изниквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изниквал е производна форма на изниквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изниквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изниквал е производна форма на изниквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изниквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изниквал е производна форма на изниквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).