изнемощяло съм

Речник на българския език

1. изнемощяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнемощяло съм е производна форма на изнемощея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемощяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнемощяло съм е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).