изнемощяла

Речник на българския език

1. изнемощяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнемощяла е производна форма на изнемощея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнемощяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изнемощяла е производна форма на изнемощея (мин. деят. св. прич. ж. р.).