изнемощеел

Речник на българския език

1. изнемощеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнемощеел е производна форма на изнемощея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнемощеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнемощеел е производна форма на изнемощея (мин. деят. несв. прич. м. р.).