изнемогнело

Речник на българския език

1. изнемогнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнемогнело е производна форма на изнемогна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемогнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнемогнело е производна форма на изнемогна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).