изнемогнало

Речник на българския език

1. изнемогнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнемогнало е производна форма на изнемогна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемогнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнемогнало е производна форма на изнемогна (мин. деят. св. прич. ср. р.).