изнежело

Речник на българския език

1. изнежело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнежело е производна форма на изнежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнежело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнежело е производна форма на изнежа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).