изнашарил е

Речник на българския език

1. изнашарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнашарил е е производна форма на изнашаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнашарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнашарил е е производна форма на изнашаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).