изнашарили

Речник на българския език

1. изнашарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнашарили е производна форма на изнашаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнашарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнашарили е производна форма на изнашаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).