изнашарели

Речник на българския език

1. изнашарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изнашарели е производна форма на изнашаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнашарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изнашарели е производна форма на изнашаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).