изнапрели

Речник на българския език

1. изнапрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изнапрели е производна форма на изнапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изнапрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изнапрели е производна форма на изнапреда (мин. деят. св. прич. мн. ч.).