изнапрела е

Речник на българския език

1. изнапрела е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнапрела е е производна форма на изнапреда (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнапрела е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнапрела е е производна форма на изнапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).