изнапрел

Речник на българския език

1. изнапрел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнапрел е производна форма на изнапреда (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнапрел — мин. деят. св. прич. м. р.

изнапрел е производна форма на изнапреда (мин. деят. св. прич. м. р.).