изнамирах

Речник на българския език

1. изнамирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изнамирах е производна форма на изнамирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изнамирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изнамирах е производна форма на изнамирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).