изнамирал е

Речник на българския език

1. изнамирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамирал е е производна форма на изнамирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнамирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамирал е е производна форма на изнамирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изнамирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамирал е е производна форма на изнамирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).