изнамирала

Речник на българския език

1. изнамирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнамирала е производна форма на изнамирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнамирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнамирала е производна форма на изнамирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изнамирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изнамирала е производна форма на изнамирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изнамирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изнамирала е производна форма на изнамирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).