измятало е

Речник на българския език

1. измятало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измятало е е производна форма на измятам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измятало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измятало е е производна форма на измятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измятало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измятало е е производна форма на измятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).