измятала

Речник на българския език

1. измятала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измятала е производна форма на измятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измятала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измятала е производна форма на измятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измятала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измятала е производна форма на измятам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измятала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измятала е производна форма на измятам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).