измътил е

Речник на българския език

1. измътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътил е е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътил е е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).