измътило е

Речник на българския език

1. измътило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътило е е производна форма на измътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измътило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътило е е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).