измътило

Речник на българския език

1. измътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътило е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

измътило е производна форма на измътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).