измътила

Речник на българския език

1. измътила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътила е производна форма на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измътила е производна форма на измътя (мин. деят. св. прич. ж. р.).