измътил
1.
измътил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
измътил
е производна форма
на измътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
измътил —
мин. деят. св. прич. м. р.
измътил
е производна форма
на измътя (мин. деят. св. прич. м. р.).