измъти

Речник на българския език

1. измъти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измъти е производна форма на измътя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измъти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измъти е производна форма на измътя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измъти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измъти е производна форма на измътя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. измъти — повелително наклонение, ед. ч.

измъти е производна форма на измътя (повелително наклонение, ед. ч.).