измътел
1.
измътел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
измътел
е производна форма
на измътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
измътел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
измътел
е производна форма
на измътя (мин. деят. несв. прич. м. р.).