измърсил

Речник на българския език

1. измърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърсил е производна форма на измърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

измърсил е производна форма на измърся (мин. деят. св. прич. м. р.).