измънквало

Речник на българския език

1. измънквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измънквало е производна форма на измънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измънквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измънквало е производна форма на измънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измънквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измънквало е производна форма на измънквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измънквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измънквало е производна форма на измънквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).