измънквала

Речник на българския език

1. измънквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измънквала е производна форма на измънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измънквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измънквала е производна форма на измънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измънквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измънквала е производна форма на измънквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измънквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измънквала е производна форма на измънквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).