измънкал съм

Речник на българския език

1. измънкал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измънкал съм е производна форма на измънкам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измънкал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измънкал съм е производна форма на измънкам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. измънкал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измънкал съм е производна форма на измънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).