измъмрил съм

Речник на българския език

1. измъмрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъмрил съм е производна форма на измъмря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъмрил съм е производна форма на измъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).