измъмрило е

Речник на българския език

1. измъмрило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъмрило е е производна форма на измъмря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъмрило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъмрило е е производна форма на измъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).